Понякога ти се завръщаш
от дебрите на миналото,
в черна рокля, с руж.
Откриваш отворена врата
и нахълтваш без да си поканена.
Виждам те
и късно вече е за мен.
Нечакана и нежелана,
цигара във уста
и пламтящ кибрит в ръка.
Смърт си ти,
и бягам от ножа в твойта длан,
но твоят образ,
обичано-омразен, ме намира
и на най-далечна гара.
Лудост,
единствено тя ме обзема,
когато опитвам се да те извадя,
да те забравя,
а най-подир спокойно да заспя.
Топлите ти пръсти,
впиват се жестоко,
а тялото ми е веч в белези безчет.
Уморено, слабо и ранено
иска само пак да излезнеш ти отвъд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар