Позиция

  Студено е. Хора говорят на мегафон, но звукът се размазва в ледения въздух, достигайки до мен груб и неясен на моменти. Гледам ги отдалече, застанали над множеството, редейки думи, които трябва да надъхват всички долу. Те не са по-важни от нас, те имат нужда от нас, така че ние сме движещата сила, всички, които сме излезнали на студа за да защитим позицията си. Някои започват да викат, да скандират, чуват се различни по звуци и продължителност свирки, барабани, някои удрят шишета едно в друго, какафонията е пълна. "Цеко вън от Алеко!"

, Шистов газ, не на нас!" са само част от нещата, които ехтят във въздуха. Аз стоя мълчаливо и чакам компанията си като междувременно виждам различни познати лица. Разменяме по някое и друго изречение след което се разделяме в тълпата. Не мога да преценя колко сме, много, малко, сто или хиляда...

  Манифестацията започва, поемаме по улиците, което ме радва, защото наистина си е студено. Някои ликуват за забраната за шистовия газ, другите се надяват същото да се случи с планините. Аз съм загрял от отиването ми предния ден на Златните мостове и сега, докато стоя на Попа сред множеството, си спомням красотата по пътеката. В главата ми изскача апокалиптичната представа на какво би заприличала Витоша след като тези промени влязат в сила. Една огромна кебапчийница, в която дебели чичковци с джипове и изкуствено създадените женски създания до тях ще обясняват колко хубаво е сред природата. Същото е и лятото, през почивните дни, на мостовете. Миризмата на цвърчащо месо, лудницата все едно си на витошка и ще купуваш парцалки, чалгата, която звучи от капанчетата, всички това идва в повече. Мисля си колко отвратен ще се чувствам ако навсякъде планината се превърне в скапана механа...
  Вече сме стигнали до крайната си цел, а именно парламента. Пред мен възрастен мъж държи табела  с надпис "Правителството е преходно, природата не е". Истина, която е неоспорима. Сега говорещите с мегафона са застанали в подножието на конника и говорят. Точно там, при Освободителя, те говорят как трябва да се запази природата, да се опълчим колективно срещу "лизачите". Някои скандират, други все така мълчат. Във всеки случай да си в някаква общност, дори и за малко, е освобождаващо, чувстваш се част от някаква сила. Някои ще кажат, че това е да си част от стадо, вероятно са прави, но сега не става дума за това. Просто човек трябва да отстоява някаква позиция поне веднъж.
  Когато митингът свърши, всички се разотидоха, някои да пият бири, други уиски, трети да се чукат или просто да се приберат. По пътя към автобуса се замислих за всичко, което бях изчел преди да присъствам на протеста. Колко сме глупави като нация, че не разучаваме какви залежи имаме и изобщо дали имаме, че не е толкова рисковано, другите страни как използват същата технология. За планините как не мислим за развитието, облагородяването на ски курортите, използването по подходящ начин на природата за да стимулираме туризма. Всякакви мнения летят естествено в пространството, обвинения в обслужване на интереси, заблуждение на гражданите, нелогичните решения на правителството. Много думи, опити за манипулация, с една дума - демокрация.
  Аз знам само едно - тук е страната на неограничените възможности и дори и добрите идеи могат да бъдат опорочени от чисто печалбарство. Дали Витоша трябва да се облагороди, да се ремонтират туристическите пътеки? Несъмнено. Лифтовете също имат нужда от подмяна. Но възможността това да стане клони опасно близо по острието на поругаването от желание за чисто печалбарство. В добивът на шистов газ ще се включат големите пари, а хората в нашата нова демокрация ще мислят за мига, за пачките с които да си купят джип, ферари, къща на някой чужд бряг, а други като нас ще гледат как нещата, които са обичали биват унищожавани...