Беше откровение,
гледайки как тичаш
под дъждовни капки,
ти, романтичен мой мираж.
Роклята ти бе на петна,
огромни аленочервени цветя,
с разтварящи се чашки
пиещи влага от дъжда.
Стоях скрит под стряха,
сух, далечен и студен,
гледах те като видение,
но ти не гледаше към мен.
Бе затворила очи,
усмихната, с разрошени коси.
Капка подир капка
обливаха лицето ти,
целуваха малката бенка
над лявата вежда.
Сърцето там тупти,
видяло нимфа след букови гори.
Затварям силно аз очи,
но танцуваш жадно зад клепачите,
уви...
И търся смелост в мен
да напусна сухата земя
за да тичаме
в мократа гора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар