Белите листа,
покрити със сивкав прах,
те плашат със свойта немота.
С мастилото, което никога
не ще покрие ги,
с мислите,
неизречени що остават,
думите мълчащи
в затворена уста,
неизказани от страх и немощ.
За всичко туй
говорят ми покритите
с прах листа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар