четвъртък, 7 юни 2012 г.

Лирично отклонение 8

Гол съм,
обелен от бронята си,
махнал всичките й
люспи лук.

Треперя,
гладен за допир,
и протягам аз ръце
невинно,
жадно,
към всичко, което ме
обгръща.

Вода,
пръст,
огън,
кръв.

Студено е,
с ръце обвивам
голия си дух.
И чакам плът,
топла,
мека,
в която да се завия
вместо в лучената броня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар