Преди пътуване

Обикновено е сутрин рано. Чаят ми дими приятно в чашата, евентуално имам сандвич или два за закуска. Размотавам се по домашни дрехи, окъсани, избелели и покрити с космите на котарака ми. Спокойно върша ежедневните си задължения, но не забравям отворената раница, която е зинала паст в очакване на още багаж. Тя е хищник, който очаква принадлежности - четка за зъби, гребен, хавлия, нещата от първа необходимост за пътуване. И аз ще й ги дам, защото тя е гладна като моята душа.
Аз закусвам, слушам музика, но съзнанието ми е далеч, то пътува, представя си картините напред и се настървява. Обикновено Иги Поп ме подканя да поема със залеза, но аз искам изгрева, защото света ще се роди в началото на моето пътуване, ще го опозная в нова светлина, аз ще се родя в нея, изпълнявайки метаморфозата от гражданин към пасажер. И в избелелия си потник, под кожата, вътре в гръдния кош, усещам как сърцето ми бие в очакване на първата стъпка...