Лирично отклонение 5

Вода сънуваш
и в титанично отчаяние
опитваш да изплуваш.
Ръцете ти се мятат,
дробовете борят за глътка въздух,
но пълнят се с вода.
Кашляш,
буйно бие ти сърцето.
Уплашен,
стреснат,
отварят ти очи,
откривайки,
че плуваш нанякъде, уви...

Град

Събуждам се сутрин и той нахълтва в главата ми. Сред пустошта от звукове в стаята, се прокрадва отвън, вече събудил котаракът ми, мяукащият му двоен агент. Очите ми се затварят и отварят няколко пъти, протягам се, след което се завъртам като гъсеница за да се превърна в какавида от одеалото си. Естествено знам, че е късно и затова се надигам за да го приема.

Завръщане...

Събудих се преди алармата си след кошмари, че съм на работа и целият ад се излива върху мен. Отварям очи и гледам тавана. Дишането е учестено и се питам дали не сънувам това покрай обажданията от службата и знанието, че се връщам в София. Демотивиращото начало на деня се допълни от приготвянето на багажа. В това да събираш нещата си се състои второто сбогом, което човек си прави. По същия начин преди години, напускайки къщите в които живеех, аз оглеждах стените им, дори понякога драсках неща по тях за да се запомни, че съм бил там. Сега нямаше да си позволя това нещо. Имах останал козунак и го изядох за закуска. Другите не бяха гладни, само пиха кафе.

Меланхолия, преценка на ситуации и черноморско средиземноморие...

Бунтовно издраскана стена

Сутринта нямаше аларма, но въпреки това се събудих рано. Мързелът и унинието ме бяха обхванали и се въртях в леглото с множество мисли бягащи из дебрито на съзнанието ми. Бях се вгледал в лампиона, странно декорираните стени (които приличаха на отрупани със заскрежен сняг, лъскав и студен) и слушах глъчта, носеща се отвън. Усещах как компанията ми в другата стая още спеше, а нещо вътре в мен напираше да излезна. Внезапно четирите стени започнаха да се събират и притискат съзнанието ми с нещо повече от физически ограничения.

Една песен за изгрева, любовта към морето и още нещо...

преди изгрева

Алармата ми прозвънява в 4:00. Отварям кървясали очи, изключвам я и се псувам, защото съм забравил, че предната вечер сме се разбрали, че ще ставаме в 5:30 сутринта. Трябва да се снима изгрев (това е задачата, която сме си поставили за деня). Моментално затварям очи, мислейки си как съм нагласил алармата за след час и половина да се излюпя като кукуряк, а истината е съвсем друга и жестока. Будя се от вътрешния си часовник малко преди въпросния час, оглеждам се тъпо в светнатата лампа с нахвърляни наоколо книги по декоративна дентрология, прозявам се и се вторачвам в тавана. Тогава от другата стена зазвучава рок парче и знам, че другите биват събуждани от телефона си. Сядам по турски в леглото и още се осъзнавам.

Обикаляне на плажове извън сезона...

Хевиметъл заведението на Шабла..

Сутринта в Шабла се събудихме готови за приключения. След кратко обсъждане на проблема с дефекацията (от толкова път и сандвичи предния ден всички се бяхме спекли тотално), направихме рейд в търсене на закуски, но за съжаление се оказа, че няма никъде и финиширахме в близкия супермаркет за разни тестени изделия и айрян. След като се натъпкахме, отскочихме за събуждащо кафе в заветното "мйетъл" заведение "Шестограм". Апокрифното техническо име на заведението не говореше за визията вътре от плетени ракитени кресла и маси и застоялата миризма на плесен.

Началото на едно пътуване...

Малко извън София

Морското ни пътуване започна на 9 април, специално за мен в моята собствена стая с разхвърляни наоколо принадлежности. От опит съм стигнал до извода, че човек трябва да пътува леко и компактно и бях взел решение да не нося много дрехи със себе си, а точно толкова колкото да се съберат в една раница. По хемингуейски направих няколко сандвича, които обаче да са достатъчно питателни и ги набутах в един плик. Изпълнявайки традицията си люснах вода (макар и купена минерална) и тръгнах. Учудващо е как човек се амбицира при пътуване, а именно това, че раницата ми беше неудобна и тежка (имайки уговорката, че носех и спален чувал за всеки случай, случай, който така и не дойде) вървях с изправена стойка, бързо и ритмично към срещата с останалите от компанията.

Преди пътуване

Обикновено е сутрин рано. Чаят ми дими приятно в чашата, евентуално имам сандвич или два за закуска. Размотавам се по домашни дрехи, окъсани, избелели и покрити с космите на котарака ми. Спокойно върша ежедневните си задължения, но не забравям отворената раница, която е зинала паст в очакване на още багаж. Тя е хищник, който очаква принадлежности - четка за зъби, гребен, хавлия, нещата от първа необходимост за пътуване. И аз ще й ги дам, защото тя е гладна като моята душа.
Аз закусвам, слушам музика, но съзнанието ми е далеч, то пътува, представя си картините напред и се настървява. Обикновено Иги Поп ме подканя да поема със залеза, но аз искам изгрева, защото света ще се роди в началото на моето пътуване, ще го опозная в нова светлина, аз ще се родя в нея, изпълнявайки метаморфозата от гражданин към пасажер. И в избелелия си потник, под кожата, вътре в гръдния кош, усещам как сърцето ми бие в очакване на първата стъпка...

Хора, пътища, лагери, кръстопътища, огън и тотеми...

За някои хората са книги...

За други, те са смес от божествено и земно, амалгама, която ги докосва до съвършенството на природата...