По Камино - ден 28

4 април, Гонзар

Тя ми праща смс, че е спасила децата, своите деца, своя клас. Че е имало опасност, но тя се е борила със зъби и нокти, защото за пръв път не е имала своя нож със себе си, но те са в безопасност вече. Докато го чета си представям издраните й ръце, но усмивката й на победител, на амазонка...

Будя се стреснат до такава степен от съня си, той е толкова реалистичен, че чак усещам вибрацията на телефона си. Извъртам се в опит да го намеря, накрая го напипвам в чувала, включвам го, но там няма нищо, а всичко е било в моята глава. Сякаш ме е ударил мокър парцал, който ме оставя тръскащ глава. Пускам плейъра и тръгва Pilgrim на Клептън, някак символично. Чудя се дали не съм поклонник, който върви към любовта – поне пътуването ми досега ме води към тази стихия...

По Камино - ден 27

3 април, Барбадело

Събуждам се много рано, слушам музика и чакам другите да се събудят. Както обикновено, когато съм в покой, аз се движа в онази посока, онази, която ми носи несигурност и мисълта ми се лута през образите на различните жени в моя живот, докато не се сливат в нея. Мисля си за всички случайности досега и как те влияят на мисленето ми. Другите се събуждат, приготвяме се, а кафенето не е отворено. Закусваме остатъците от храната си през затвореното заведение, мръзнем, а слънцето се подава от недрата на земята за да озари небесата.

Дарта иска да поспи още малко, със Сам и Алин тръгваме, но с него дръпваме напред, за немската ми сестра всяка крачка е болезнена докато не влезне в ритъм. Пътят ни се стеле в мъгла, напомня на Графството от „Властелинът на пръстените“ със зидовете си от редени камъни, които са облечени в лишеи и мъх, поточетата, които се спускат по пътеките, къщите, които са сгушени под дърветата...

По Камино - ден 26

2 април, 7:54, Триакастела.

Седя и гледам реката. Отдавна е светло, но ние се бавим, защото вчерашната вечер си дава отражение. Откривам, че съм забравил фотоапарата включен и нямам батерия. Другите тепърва стават, а аз съм буден от час и половина – корейците и Хорхе влизаха и излизаха, а вратите се удряха зловещо. Псувам ги тихо и се чудя само аз ли се сещам да задържа крилата когато отивам до тоалетната? Докато другите се приготвят, аз осъзнавам, че нямам махмурлук, което е добър знак. Или лош ако значи, че съм свикнал с виното...
Събираме се на масата и ядем каквото имаме останало, а шегите от вчера продължават. Шон и Дарта се занасят, а в някакъв момент тя казва „Аз съм скорпион, мога да пазя тайни..“. Става ми любопитно и я питам на коя дата е. „29 октомври..“. Иде ми да се плесна по лицето. „Супер, сети се с кой имаш рожден ден на една дата...“ Тя ме поглежда и се сеща. „Нееее!“, „Даааа!“ със смях й отвръщам. „Вече не ми е смешно..“. „А мен питаш ли ме?“. Смея се. Какво ли друго ми остава когато просто онзи горе се занася с мен...
Камино, какво да правиш...

По Камино - ден 25

1 април, О Себрейро

Навън не вали, влажно е, а докато отивам до тоалетната минавам край разпънатата във фоайето палатка на Денис и от там се чува тихо хъркане и леко скимтене. Слагам тежките обувки, които са сравнително сухи, приготвям раницата и не се чувствам гладен. Ханес, Реджина и Алин искат да отидат да закусят преди да тръгнат, но аз знам, че след вчерашната ситуация в същия ресторант ще ме гледат лошо. Навън облаците облизват хълмистите планини, слънцето тепърва се надига някъде и в далечината проблясва. Приготвям се за ветровито време, нарамвам раницата и тръгвам...

По Камино - ден 24

31 март, Ла Лагуна

Гледам ниската жена пред себе си и първата ми асоциация е за зловещо джудже асистент на луд професор. Сякаш е излязла от филм на Дейвид Линч, а атмосферата на албергията е зловеща и минорна. Освен мен са корейските баща и син, които жената ще заведе до местата за спане. Мисля си единствено колко е плашеща с големите си черни очи. После оглеждам и хората наоколо. Гори приятно от камината, но всички тук са странни, напомнят ми на една история на Лъвкрафт, в която жителите на едно пристанищно градче сключили сделка с едно създание, а после се съвокуплявали със същества от дълбините, населението постепенно се израждало докато те се кланели на Древните. Чудя се дали да остана, намирам се на около три километра от О Себрейро, целта за деня ми, но навън вали като из ведро, аз нямам дъждобран, защото той е забравен някъде във Вийафранка, мокър съм до кости и имам нужда поне малко да изсъхна преди да тръгна. Спокоен съм, че с мен е Ханес, който решава да изпие една бира, но в мислите си представям как тези хора тук, вероятно едно семейство, са убийци или най-малкото психопати...

По Камино - ден 23

30 март, Понферада

Следвам корейци, които изпреварвам на излизане от Понферада, след като съм се откъснал от Ханес и Реджина. Имам нужда да вървя и да мисля, спирам преди изгрева да наблюдавам града и планините от които се отдалечавам. Да се движа бързо ми носи успокоение, помага ми да се фокусирам, да мисля и да подреждам... Не съм гладен или жаден, така че решавам да вървя около няколко километра и след това да седна да пия кафе или чай.