Самолети, влакове и автобуси...

   Има един филм със Стив Мартин на име "Самолети, влакове и автомобили", който е за човек опитващ се да стигне до семейството си за Деня на благодарността, преминавайки през различни препятствия с различни превозни средства като единствения му спътник е един откачен търговец...

С кочове на планина

30 юли, някъде към 6, 6 и нещо...

 

Осоговска планина

Будя се нетърпеливо, защото най-сетне изчезвам на планина за два дни и то в такава, която досега не съм посещавал. Осоговската планина, лежаща на границата с Македония, петата по височина в страната с връх Руен. Усещам как имам нужда да се откъсна от заобикалящото ме ежедневие - работните проблеми, отговорностите, които се изнизват през пръстите ми подобно на пясък и все имам чувството, че нищо не съм свършил, а и от онази тежест на силно влюбен и неспокоен човек. Планът е прост, трудността не се очертава да е голяма, а и като изключим съпругата на един от компанията ще сме само мъже. Закусвам, проверявам последните неща по чантата си, която не е особено голяма с оглед самия преход и това, че няма нужда да мъкна палатка, слушам музика и се настройвам.

Малки трагедии

Бързам...
Обикновено винаги бързам за някъде, не мога да ходя бавно сам, а се впускам да заобиколя хората, да стигна заветната цел или просто да избегна навалицата. Сякаш собственото ми ускоряване е нещо, което носи смисъл на съществуването, създава гравитационно поле, което има силата да измени несправедливостите и проблемите, да ги реши преминавайки през тях.
И ето че пак бързам...

Долче Густо

15 март 06:30

Седя в чакалнята на Терминал 1 и се подготвям за първото ми отиване в Италия. Пътуване, което мислех да направя преди 3 години, да бъда при момичето, което обичах, но което така и не се състоя. Сега гледам екраните с полетите, моят наближава, и си представям какво ли би било ако всъщност не летя за Бергамо, а за Барселона, защото в този момент мислите ми летят натам, към друг човек и внезапното отваряне на сърцето ми за неяснотите. Спи ми се, искам да пия едно кафе. Заговарям се с един мъж до мен, който заедно с приятелката си отива към Канарските острови. Говорим си за Бергамо и как са ми описали като китно, приятно градче, заслужаващо да се разгледа. Това е и моята първа цел, да се позагубя в града, да усетя сам за себе си духа на Италия...

Рамки

Задната гума се хлъзга по мокрия асфалт, а аз съм се изпотил от внезапно появилото си слънце. С периферното зрение виждам една баба, която прави нещо на балкона, а лицето й е измъчено. Обградена е от прозорците на балкона, рамкирана в някакъв израз на безпомощност. Всичко това е само миг, но той отключва спомени за множество рамки, в които съм слагал или съм бил слаган, изразяващи и отричащи ме. 

Завръщане назад и продължаване напред

15 февруари 2016, някъде над Европа

Момичето до мен говори, а мен ме боли глава. Май за пръв път летя с главоболие и имам усещането, че се пръсна от разликата в налягането. Въпреки това се опитвам да говоря, а Милена, така се казва момичето, ме разпитва и ми разказва. Опитвам се да се извърна към нея, но тесните седалки на Уиз Еър не ми позволяват и сякаш приличам на някой робот от онези стари фантастики. Разказва ми как живее в Копенхаген от седем години, че е работила, а сега търси друга работа, че свири на пиано понякога с приятели. Вслушвам се в думите й с желание да не мисля върху болката. Мозъкът ми обаче се плъзга отстрани по пътя на спомените в някакви особени потоци на собствени фантазии...

Отваряне и съшиване на стари спомени 3

29 ноември 2015

Преди малко повече от година слизам в околностите на Рандерс и се отправям към РЕМА 1000. Искам да купя цветя за Майа. Нали искам да е някакъв опит за ново начало - слънцето блести, няма вятър, а аз знам, че имам всичко на всичко 2 месеца. Да видя дали всичко това може да проработи в крайна сметка. Рандерс не се е променил особено, а мозъкът ми се потопява обратно в звука на датска реч.
Нямам работа към коята да се върна и всъщност все едно започвам от нулата.
Майа ми звъни, а аз й казвам, че съм наблизо. Качвам се по "стълбите на ада" и звъня на вратата. Тя отваря й аз й давам букета. Не сме се виждали от близо 2 месеца. В себе си нося томче на Ъпдайк, "Задачи", и си мисля как изборът на книги отразява винаги моята лична нужда. Онази задача, на кой А изневерява повече, е в същия сборник, а аз се питам на кой всъщност изневерявам когато имам две жени в сърцето си - една в баланс и една завърнала се.
Дал съм си обещание да не го мисля твърде много или поне да се опитам. Вечерта поглеждам какво съм си написал на пейката в Копенхаген и се надявам да го направя.
На следващият ден с Майа си говорим за това какво трябва да променим и двамата. Разпитвам я за пътуването до Норвегия, с което ми бе вдигнала кръвното преди да се върна. В крайна сметка нищо не е направила, а аз знам повече от нея за него. Най-малкото, че ни трябва кола, защото Фредериксхавн се намира на два часа път, а фериботът ни тръгва в 9 сутринта.
Сага е щастлива с Том, който е започнал да учи за склададжия. Тя се занимава с изкуство и подготвя проекти. Радвам се за нея.