Вихрен (Vihren)

Напразни са ударите
в стена от тухла,
напразно чупя ръцете си в нея.
Не могат те да извадят болката отвътре,
а само притъпяват онова,
що иска да ме разкъса.
И вия сам в мрака,
с поглед замъглен,
копаещ във въпроси,
чиито отговори не ще разбера.



Виждам те в чужди хора,
в блясъка в очите им,
думите що изливат техните уста,
и ето спотаен в стаята ме гледаш
с въпросителна наум.

Чувам да казваш
как животът е пред мен,
че пред теб пътят е към своя край,
да ме наставляваш и упрекваш,
сеейки в мен безсилен гняв.
И напразни са ударите в сивата стена,
напусто те отекват като ехо в стая без живот.

Иска ми се да те ударя силно и жестоко,
както когато счепкали се бяхме в далчевата къща.
Искам да извадя отговора,
който ми открадна отплавайки в море от сенки.

Пред очите ми си,
с погледа на човек отказал се от земен път,
но желаещ със захапката на думи остри
да влее страст в мен;
с движенията си апоплектични,
когато раздираха те спомени далечни,
с хватката на демона в твоята душа.

И ето, че виждайки те пак си далечен ти,
недостижим от своята кота -
две, девет, едно, четири,
ме гледаш,
а аз опитвам да изкача ронливата скала,
която връща ме назад.

Отново удрям безсилно дебелата стена,
що разделя наште светове.
И далече, отвъд хоризонта,
в отражението ти по другите лица,
опитвам сам да отгатна мистерията
на твоята съдба,
да спра да удрям,
да разтворя юмрук и подавайки ръка,
болката да освободя.

---

Vein are the blows

in wall of brick,

pointlessly I crush my hands in it.

They can't bring out the pain inside,

just dulling that,

which wants to tear me apart.

And I howl alone in darkness,

with blurred sight,

digging in questions,

which answers I won't understand.

I see you in other people,

in the shine of their eyes,

the words, that pour their mouths,

and here, lurking in the room, you watch me

with query in mind

I hear you saying

how life is ahead of me,

that ahead of you the road is to his end,

to guide and twit me,

seeding in me powerless anger.

And pointless are the hits in the grey wall,

in vain they sound, like echo in lifeless room.

I want to hit you hard and cruel,

as when we had been grappling each other in the decaying house.

I want to take out the answer,

which you stole, sailing in sea of shadows.

In front of my eyes you are,

with the face of man, given up of earth's path,

but desiring with bite of words sharp

to infuse passion in me;

with your movement apoplectic

when you were thorn from distant memories;

with the grip of the demon in your soul.

 And seeing you, yet again outlying you are,

unreachable from your height -

two, nine, one, four,

you watch me

and I'm trying to climb the friable rock

that brings me back.

Again I'm hitting powerless the thick wall,

that divides our worlds.

And far away, beyond horizon,

in your reflection on other faces,

I try to guess alone the mystery

of your fate,

to stop hitting,

to open fist and by reaching hand,

to release the pain.