Лирично отклонение 41 ( Occupation in Sofia)

Стените по улиците
са линчувани,
изпръскани със символи различни.
Стенат, те, от пукнатини и стари кръпки,
от разпадащите се плакати,
че никой за тях нехае,
а покрива ги с нови знаци
на човешкото съзнание.

Вървя по улиците
и послания зловещи
надничат с хищни черни букви
от храмовете на светлината,
а вратите им обезверено мълчат,
с вериги затиснати са техните ръце,
и като сълзи от очите им
се спускат бели изписани платна.

Стари хора мъкнат с износени мундири
щиковете на стари идеали,
млади развяват нови,
що изковали са може би сами.
Чужденци гледат
зад сенките на телени огради
на улици без глас,
а мъже в якета
и с ботуши тежки
вият с глад за кръв.

В редици
войниците стоят,
дишат своя въздух
един друг,
разговарят молят заповядват,
окрилени или сломени,
не свалят своя гард,
а под всичко що говорят има кръв една.

Черен метал разкъсва градски вени,
а пазители уморено все на пост стоят
с мисълта за дом, за нужния покой.
А стени, паважи охкат тихо,
че знак връз знак
покрива с хаос хоросана,
болната им от кръпки плът.

- - -

The walls on the streets
are lynched,
splashed with different symbols.
Moan they from cracks and old stitches,
from dissolving posters,
that no one cares for them,
but covers them with new signs
of the human consciousness.

I'm walking in the streets
and creepy messages
are peeking with black predatory letters
from the temples of the light
and their doors are hopelessly silent,
with chains are press their hands
and like tear from their eyes
are dropping white written canvases.

Old people carry with worn out uniforms
bayonets of old ideals,
young ones are flapping new,
that maybe they have forged themselves.
Foreigners are looking
behind the shadows of wire fences
and men, in jackets
and with heavy boots,
are howling with hunger for blood.

In lines
the soldiers stand,
breathing their air
one another,
talking, praying,ordering,
lifted up or broken down,
they don't put down their guard
and under everything they say lays one blood.

Black metal tears city veins apart,
and keepers are always staying tired on watch,
with thoughts of home, for needful rest.
And walls, pavements are sighing quietly,
that sign over sign
is covering with chaos the mortar,
their sick of stitches flesh.