Разминаване в чувства,
в думи, в разбиране,
в места, в мечти.
Разочарование от
неразбиране и повторение,
от загатнати лъжи,
от подозрение за тях дори.
Събиране в тела,
в милувки и целувки,
във въздишки
и сплетени очи.
Спокойствие в края,
в прегърнатите рамене,
в съня що не идва,
в знанието кои сме.
---
Mismatch in feelings,
in words, in understanding,
in places, in dreams.
Disappointment of
misunderstanding and repeating,
of hinted lies,
even of the suspicion about them.
Uniting in bodies,
in touches and kisses,
in sighs
and braided eyes.
Serenity in the end,
in the embraced shoulders,
in the sleep that never comes,
in the knowledge who we are.
неделя, 28 април 2013 г.
Движение
27 април 16:37
Чудя се какво да пиша. В съзнанието ми е хаос и се опитвам да подредя мислите си. Разговори, движения, музика, безсъние и разминавания се преплитат по хаотичен начин, а резултатът е като множество партии на шах, които се развиват на една и съща дъска без да има победител. И обикновено в такива ситуации има само губещи...
събота, 20 април 2013 г.
Точка от която няма връщане...
20 април 16:50
Слушам Frames - Reflections, а зад мен земята е огряна от слънцето и Марек се спуска с колелото край училището. Самото то е пълно с роднини и приятели, защото днес е денят за посещения, който е заложен в програмата. Между стените щъкат множество деца, възрастни хора, всичките усмихнати и щастливи. И всички, които имат посещение тук се радват, чета го по очите им, чувстват връзката с външния свят, която иначе е трудно да се възприеме. Аз и останалите, които нямаме посетители се шегуваме, че сме хората без семейство и седим в една редица. Докато пиша това, Марек отново се спуска с колелото, след като сме избягали преди два часа над осем километра с бързо темпо. И си мисля, колко по-приятно щеше да е, ако имахме това време и в четвъртък докато карахме колелета до Аабенраа.
The Sparrow
It flew in unexpected.
In the bus we were few people, everybody was going to work. The
morning had just rose and our brains were sleeping till the moment in
which it put us out of the apathy. The Sparrow. Obviously it was
hiding under a seat in search for food for it's tiny body. His
feathering, brownish, has been risen from the air in the lungs.
понеделник, 15 април 2013 г.
Some detours in english
Lyrical detour 1
(revelation)
It was revelation
watching how you run
under rain drops,
you romantic mine
mirage.
Your dress was mottled,
giant scarlet red
flowers
with unfolding cups
drinking moisture from
the rain.
I stayed, hidden under
shelter,
dry, distant and cold
I watched you like
vision
but you didn't look at
me.
You had closed eyes,
smiling, with ruffled
hair.
Drop after drop
were pouring on your
face,
kissing the small mole
above the left eyebrow.
The heart is beating
there
seeing nymph among
beech woods.
I close heavily my eyes
but you are dancing
eager behind the eyelids
alas...
And I search courage in
me
to leave the dry land
so we can run
in the wet forest.
събота, 13 април 2013 г.
Пропукване
09 април 00:20
Хващам го през кръста и със собственото си тегло го принуждавам да паднем. Усещам студената земя, която е влажна и лепкава, да се просмуква през тениската ми, но не го пускам. Извивам ръцете си и преплитам краката си за да не мърда и да се успокои. Мирише на алкохол и за пръв път го виждам толкова пиян. Студено е и започвам да треперя, но се стремя да го задържа към себе си, като майка, която не иска да пуска детето си за да не бъде наранено. Знам, че хората в такова състояние буйстват и затова го обездвижвам като професионален борец. Крайниците мми треперят от придошлия адреналин и ледения въздух. Чехлите ми са някъде на тревата. Говори без да спира, а другите са се надвесили над него и му говорят, кой на неговия език, кой на английски.
понеделник, 8 април 2013 г.
Колела
07 април 19:59
Мускулите ми треперят от напрежение, а аз стоя гол до кръста в стаята ми и гледам сивото небе навън. Все още не мога да повярвам, че съм успял да избягам десет километра с бавно темпо, по различен терен - асфалт, кал, трева, а после съм играл волейбол над час. Пред очите ми е земята, отделена на сектори от насадените дървета - свиваш в една пряка и пред теб е друга пътека, която е слята с други по-малки или по-голями, а очите ти виждат само това, което е пред тях и не знаят какво следва и как ще се завърти колелото. А аз тичам за да изпразня главата си от всички тези мисли, които напират и съжденията, идващи със съня ми. С Марек сме напред и си говорим. Радвам му се - на това, което е, на способността му да учи езици и радостта му към живота. Говорим за планове за посещения на страните си. Аз си мисля как ми липсват планините, в които се губех за да събера мислите си, и се унасям в ритъма на тичането.
понеделник, 1 април 2013 г.
Нации
22 март 2013 21:20
Върнали сме се от Барселона едва преди няколко часа и вече всичко се е променило. На големия екран гледаме мача между Чехия и Дания, а хората, които са приятелски настроени един към друг, в момента са се хванали за гушите. Аз си пия чай и наблюдавам реакциите им. Лаерке, която се забавлява докато рисува датския флаг върху челото на Миа, а той заприличва повече на огромна мишена, отколкото на нещо друго. Марина пък също показва симпатиите си за Дания като има нарисувана на бузата си датския флаг. Когато датчаните откриват резултата в стаята се случва малка експлозия, някои кълнат, други се радват. Аз пък знам, че сме били с шест на нула Малта и се радвам. Когато мачът между чехи и датчани свършва, първите са навели глави заради загубата, Хонза псува на чешки, а Йанник и датчаните се опияняват. Започват да подмятат как ние сме следващите във вторник, защото Дания е най-добрият отбор (игнорираме Италия). Аз, от своя страна, заемам позата на родолюбец, но и наистина се радвам за играта на нашия тим, който играе със самочувствие. Съгласяваме се с Йанник, че тези два мача са били разгрявка преди битката помежду ни.
Абонамент за:
Коментари (Atom)