Къде си?
Нима скиташ някъде
по улиците на града чужд,
или се бориш с меланхолия
от липсата на близките,
които на стотици километри
някъде зад теб?
Или се чудиш какво
следващия завой ще ти покаже?
Не мисли,
а гледай,
не тъжи,
усмихвай се,
защото с
теб далече сме,
но това не ни разделя,
а вкопчването в мига,
който е на улиците стари,
под лампата жълтееща,
а не в тези чужди градове.
И въпреки това
представям си усмивката ти,
която носи твоята свобода,
нима не заслужава
да лъщи тя дори и в
чуждестранната мъгла..
Няма коментари:
Публикуване на коментар