Протягам ги,
във воала на нощта,
и от ръце, прости и неугледни,
превръщат се в крила,
играят с въздуха,
предизвикват вятъра в него,
издигат ме в меката тъма.
Свободен съм,
затворил очи,
с размаха
на новопоникналите ми крила,
летя край светлинните кълба
на града плах,
пикирам покрай хората,
що сливат се със земята.
Летя далеч от себе си,
от теб,
сякаш плувам
отвъд рамките на
своя илюзорен свят,
на сраснатите хора,
на оковите на избора фалшив.
И далеч отвъд човека
преминавам в този свят,
изпълнен с магия и със свян.
А аз съм птица,
не и пойна,
не красива,
просто птица
с колело в нощта..
Няма коментари:
Публикуване на коментар