Вливам се,
с тяло, дух, ръце
в безбрежната вода,
потъвам в нея кат в утроба.
Зад мен оставям
страхове, надежди
или глупави мечти.
Оставям името си,
а с него и хората,
които блуждаят по брега.
Махат ми
и аз из махам с
всеки загреб,
с всяко вливане
на ръката ми в морето.
Оставям ги
защото са земя,
а веч не я усещам
под краката си,
изчезнала е тя
под воала на мрачна синева.
Вдишвам силно
и потапям се навътре.
Не виждам нищо
в кадифената материя.
И плувам все по-навътре,
надолу,
надалеч,
доде превърна се
в част от безкрайната утроба,
дорде сам превърна се в забрава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар