Сивотата е нахълтала във всичко,
в мен, в света навред
изтребва цветовете,
убива звуците и песните на птиците,
а аз не мога да я изтрия,
да я заменя с водните боички.
Оковава ме,
преследва ме
с хищните си лапи.
И не ми остава нищо освен да крещя,
да оставя демонът да ме напусне
и мрак да проникне на негово място
додето глас не остане в мен,
но духът все така да витае в
изнуреното тяло...
Ще тичам в луд бяг
по улици и покрай сгради
за да ме изгуби лудостта
в кътчетата мрачни на града.
Ще жертвам тялото си
за да спася духа,
за да го срещна с изгрева
в чужда за страдание страна.
Ще се гмурна дълбоко
в топлите очи
на желана неочаквана жена.
Ще рискувам да се ударя,
да не докосна дъното на океана й,
да се удавя в него
в желание да утоля жаждата си,
пиейки от нейната душа.
Ще търся спасение
вътре или вън от мен,
ще се старая да намеря
отново път към цветовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар