Скитник / Wanderer

И тук, и там,
никъде цял.

Пристъпвам и блуждая
сред сиви дни и тъжни лица,
чиито очи вперени без вяра са напред,
към дни, които все не идват,
гълтащи уличния прах на оставенита в смърт мечти.
Или в тихи улици
с хора, които не живеят страстно,
а крият се в подредбата
на градините красиви,
с нехайство към разхвърляните стари вещи.
И сивите очи мечтаят си за ред, 
но в пътуването си ужилени биват.
И тук, и там,
но никъде цял,
вървя мълчаливо
със сърце натежало от стъпки
в безстрастно подредена чужда земя
на хора, страхуващи се от думите свободни.
В дни на гъста небесна пелена
не откривам разлики между
тук и там,
а в неизбежното разкъсване
очите пак блуждаят
към път на ново раздвоение...

-

Here and there
nowhere whole.
I step and wander
along grey days and sad faces,
whose eyes stare hopelessly ahead
towards days that never come,
swallowing street dust of left in death dreams.
Or on silent streets
with people, who live without passion
and hide in the arrangement
of gardens of beauty
with carelessness about messed around old things.
And the grey eyes dream of order
but in the way sting they become.
And here and there,
but nowhere complete,
with hearth heavier from steps
around a passionless ordered foreign land
of people afraid of words that free are.
In days of thick heaven cover
I don't find difference between
here and there
and in the inevitable tearing apart
the eyes again wander
toward a way of new dividing..