Лирично отклонение 37 (Mist)

Мъгла обвива страховете ни,
скривайки слабостите им черни.

Мъгла забулва любовта ни,
изкривявайки истинската й сила.
Мъгла е съзнанието ни за всичко,
за хората около нас,
за лицата, които гледат
с очи помътнели от слепота.

Мъглата скрива минало
или бъдеще,
носи шепон на уплаха,
пукот на пръчки от непознати нам обувки.
Тя е навред,
вътре и вън,
жестока, млечна мистерия,
и както скрива цяла планина,
забулва тя понякога човешкото
в нашата душа.

---

Mist wraps our fears,
hiding their weaknesses dark.
Mist clouds our love,
bending it's true power.
Mist is the mind for everything,
for the people around us,
for the faces, that look
with eyes dim from blindness.
The fog hides past
or future,
brings whisper of fright,
in and out,
cruel, milky mystery
and as she hides whole mountain,
veils she sometimes the human
in our soul.