Моменти на малко щастие в нощна София (Moments of small happiness in night Sofia)

12 юли

Дишам тежко и чак тогава го забелязвам. Момче с бяло колело, което се набира на педалите, върти ги бясно, а велосипедът му се накланя в ляво и дясно от усилието, което влага. До него тролеят бърза колкото него, а младежът извръща глава и на лицето му, въпреки мрака, блести усмивка. Шофьорът се провиква "Момче, ядеш ми хляба!" и аз си мисля, че човекът закъснява с графика си за спирките. Няколко души коментират какво става, но не ги слушам, защото съм бързал да хвана този тролей, всъщност съм спринтирал към следващата спирка преди той да спре на средата на пътя и да ми отвори врати. Защото един приятел има нужда от помощ, от изслушване, от рамо. А аз съм това рамо, което се е отзовало. И затова сега дишам тежко. Избърсвам потта от лицето си с ръкава и отново заглеждам двамата главни герои - момчето и шофьорът. И разбирам истината.

Пръст

Първата ми среща с татко на която сме само двамата. Той е там, под купчината пръст, а аз съм донесъл дървения линеал, с който баба ми разкрояваше платове, една малка лопатка и мистрия. Дошъл съм да изравня гроба - ритуал, който не направихме навреме къде заради незнанието ми, къде заради скептицизмът, който ме изпълва напоследък. Но след като всичко това се коментира на четиредесет дни, то реших, че сам ще го направя. Защото за тези неща не трябва да се плаща на други хора, трябва да си способен сам да ги направиш, дори и да не си сигурен как точно и какъв ще е резултатът.

Dirt

My first meeting with dad on which it's just the two of us. He is there, below the pile of dirt and I have brought the wooden lineal, with which my grandmother was cutting the fabrics, one small shovel and trowel. I've come to level the grave - a ritual, which we didn't do on time whether because of my ignorance, whether of skepticism, which fills me recently. But after all this was commented on forty days, I decided, that I'll do it myself. Because for those things must not be paying to other people, you have to be able to do it by yourself, even if you are not sure how exactly and what would be the result .

Protest of the smile and positivsm

Friday will be exactly one month from the beginning of the new protests against the status quo, which from years has stacked on political, economical and informational level in our country. Status quo with which we have convened each four year, looking with certain hope towards next promising to save us, status quo, which we ourselves inflict at some point, but with which we can't live no more.

Протести на усмивката и позитивизма

В петък ще стане точно един месец от началото на новите протести срещу статуквото, което от години се е натрупало на политическо, икономическо и информационно равнище в родината ни. Статукво, с което се примирявахме на всеки четири години, гледайки с особена надежда към поредния обещаващ да ни спаси, статукво, което сами наложихме в даден момент, но с което вече не можем да живеем.

Лирично отклонение 37 (Mist)

Мъгла обвива страховете ни,
скривайки слабостите им черни.

Фрагмент (Fragment) 5

Седя и усещам как фикция, мечти и страхове се смесват с реалността, а аз не мога да разбера границата, къде едното спира и започва другото. На моменти, не постоянно, но достатъчно да ме смущава. Кой образ е реален и кой е създаден от мен, изпълвайки го със смисъл,  с емоция? Чудя се и започвам мислено да си отбелязвам какво е реалност.

And a road begings from my doorstep

     I open the door. There, bathing in light and fog, is the whole world. He stalks me, and maybe I'm stalk him. I can never decide who is the stronger one from us both, who is the predator and who the prey. Let's guess it's me. I go out with cheerful walk, I'm descending in the small streets, I wander throughout the city. I search for those small magical things, that are for the rest everyday thing, things that they won't see. Like those construction cranes in the distance, with the dived in fogs bases, and their huge metal construction is moving like separated from earth, overpowered the gravity. And for a moment I decide that they might be aliens, that these are their ships and we are going to make the first contact, me and the other people on the stop and the street. The illusion is short-lived, but yet the beauty of those common armatures, hanging above the concrete construction, stays in my head.

       Or the group of drunks, who at eight in the morning have already bring out the bottles of beer, enjoying the winter sun like lizard and smoking mellow cigars, If you stare in their faces, you see amongs the ruins, the deep markings of their everyday, some kind of deep wisdom, which, if you read correctly, may save your life.

       And these are just examples from the world, which is everywhere, waiting to flood you with information, to show you his' beauty and ugliness, to make you a passenger in his realms. He soaks under the door, in our clothes, in our souls. From the moments in which we are smiling to the sun till those of wandering in the dark. The world is the people, with whom we meet, the place for which we dream, the words in the book and the heroes in the plays and movies.

       The world is big and I want to know him as much as possible...     

       From the beginning of my doorstep.