По Камино - ден 2

9 март Росенсвайес,

Спя неспокойно, не съм сам в сънищата си и когато се будя гледам тавана, а до мен Клей хърка. В дъното Дан преглежда нещо на телефона си и лицето му е осветено от меката светлина. Мисля си за плана си днес - да стигна Памплона, което ще значи да измина близо 50 километра. Вратата постоянно се отваря от хора, които искат да отидат до тоалетната или до банята и ми е тъжно за Кристина, която е точно между двете врати и не може да спи от нахлуващата светлина. 

Постепенно всички се разбуждат, с Клей, Сам и Дарта ядем каквото ни е останало, а дрехите ни са все така влажни, така че всеки си измисля начин да ги прибере в раницата си. Навън става светло, Андреа и другите вече са тръгнали, а аз снимам Сам и Дарта за моя проект. Тръгваме, а насреща ни е табелата с надпис 790 км до Сантияго. Говорим си за песни и Сам казва за онази песен на Proclaimers - 500 miles, така че дружно надаваме глас и пеем "When I wake up, well I know I'm gonna be...."
Андреа и другите, които са само на десетина метра от нас, се смеят и една от италианките ни се усмихва. Говорим си за музика, припяваме си неща, а пътеката е равна, минаваща край букови дървета покрита с лишеи, постепенно навлизайки в гора, която според табелата е била обитавана от вещици, а на края й има кръст, който маркира битката на Роланд с баските. Навлизаме в селище и там ни гледа един супермаркет - моите спътници влизат да купуват неща, а аз стоя и пазя нещата. Пристигат и останалите пилигрими докато аз се опитвам да се сгрея, защото въздухът е по-студен от вчера. В главата ми се въртят много мисли, някои практични, други не,  дърпащи ме назад, но аз се опитвам да продължа напред. Вероятно затова и отново поемам с моето темпо, а пътят минава край малки градчета и навлиза в райони с обори и миризма на тор. Постепенно слънцето се вдига, а с това и надеждите ни, че дрехите ще изсъхнат. Моите са в чантата на стария ми спален чувал и постоянно се люшкат като скротум, което предизвиква допълнително неудобство. Докато пътеката започва да се изкачва нагоре засичаме различни хора от Росенсвайес - двама французи, Дан и една германка. Дан се движи си добро темпо, влязъл е в ритъм и често ни изпреварва, а за мен слабата закуска се отразява в по-голяма умора. 

По пътя срещаме и един възрастен кореец, който се казва Ю Ес, но се представя като Сър за да е по-лесно на другите. Гледайки го имам усещането, че наблюдавам някой сенсей, защото от него лъха спокойствие, примирение и мъдрост. Движи се бавно, сякаш не бърза, но ни задминава често докато ние спираме изпотени и изморени да си поемаме въздух. При засичанията ни се заговаряме и ме пита дали имам деца, отговарям му, че не, тогава той ме пита за това дали имам поне приятелка и мислите ми са върнати близо 3000 километра назад. Разговорът се завърта върху любовта, разбирането и търпението, той говори за своята жена и за децата си и слушайки го изпитвам някаква зрялост, успокоение. Междувременно се фокусирам върху усещането на раницата върху гърба ми и дали ще успея да стигна Памплона днес. Постепенно гладът ме залива, но продължавам да вървя, знаейки, че в Субири ще ям. Докато все още мисля за разговора си със Сър, започвам друг с Кристина и тя ми казва, че нейната тояга е изработена от баща й за по-голямата й сестра, после и брат й е минал по Каминото с нея, а най-сетне е дошъл нейния ред. Бърза да стигне Леон, защото там ще се срещне със сестра си, която ще върви после 3 дни с нея.

Зад един завой виждаме надгробната плоча в памет на загинал японец - украсена е с различни цветни връзки, сложени камъчета и как всички са се умълчали при вида й. Този човек е станал един вечен пилигрим, но пътят му е отишъл отвъд нашите познания, на друго място, което някой ден може би ще посетим и ще го видим.
Спускайки се към Субири ни пресреща собственикът на хостел в Ларасоана, който ни обяснява колко е хубаво при него и задължително трябва да отседнем. Пътеката обаче е изпълнена с хлъзгава кал, аз се чувствам уморен от глада, докато около нас се издига хълмистия релеф на Навара. Навлизайки в градчето със Сам и Дарта си говорим за мечтите - Сам иска да бъде хирург-травматолог, а тя иска да има в даден момент малка къща в провинцията и да прави латвийски народни носии...
Влизаме малко преди сиестата, аз влизам една бакалия и се опитвам с много усилия да се разбера с него колко точно резена сирене искам да купя, харчейки накрая осем евро за хляб, салам и гауда, които ям с вълчи апетит на площада. Споделяме храната помежду си, Дан предпочита нещо готвено и яде меню на пилигрима. Клей ни настига, а по краката му има мазоли. Почиваме си дълго, а велосипедисти постоянно спират на чешмата до нас за вода. Отпочинали, решаваме да вземем печат от града, търсейки туристическия офис, но просто се движим по една пуста и гола улица докато не стигаме една частна албергия - там усмихнат човек ни дава печатите, говори си с нас, а нашата компания се е увеличила с още един човек. Валерия от Италия, която ни помага с преводите. Сам оставя чадъра си в албергията и казва как обмисля да се отърве от спалния си чувал, който е много тежък. Аз пък се присещам за надписа SOS върху един от хълмовете близо до Росенсвайес.
Потегляме към Ларасоана, стомасите ни са пълни с храна, по пътя застигаме Дан, а също и Сър, който си разхлажда краката в потока край пътеката. Наблюдавайки го се сещам за малките трикове за облекчаване на теглото - подложки под рамената, по-чести спирки за отдъхване на краката, повече вода. След малко повече от час стигаме Ларасоана, времето е напреднало и решаваме да проверим положението с албергиите - общинската е затворена, а от един прозорец се подава мъж, който ни говори на испански. Валерия му отговаря, той е собственик на хостел, който ни казва, че има свободни легла, цената е 15 евро с включена закуска. Дан решава да продължи да върви, защото не се притеснява да замръкне - има си и палатка, а военното му обучение го прави издръжлив и безкомпромисен към дистанциите. Правя му снимка за довиждане или сбогом, а с останалите решаваме да проучим възможностите при Хесус както се оказва името на хотелиера. Той говори бързо и на въпрос за място за вечеря ни казва, че срещу още осем евро ще ни сготви и вечеря. Моята мисъл за Памплона се изпарява, защото гърбът ме боли, но си давам сметка и че сме изминали почти 60 километра за общо 10 часа, което е много добре като резултат.
Попълването на документите при Хесус е забавно - понеже не говори английски, а повечето от нас не говорят добър испански, той използва аудиопреводача на телефона си. Междувременно ни обяснява, че топлата вода е на бойлер и ако не искаме да чакаме, то е добре да влизаме по повече в банята, на което всички се споглеждаме особено. Валерия пък е зависима от това да споделя всичко в интернет и се ядосва защо няма безжична мрежа. Хесус обяснява, че има проблем и се опитва да го реши. Уговаряме се вечерята да е за седем часа, аз отивам на моста и пиша впечатленията от деня си, всички се пръсваме из града. Докато съм на моста едно момиченце си играе с куче, а мъжът, който ни предлагаше брошури на неговия хотел ме подминава и се усмихва. Прибирам се с последните слънчеви лъчи, а Валерия се разтяга и започва да дялка символа на Св. Яков върху своята пръчка като истински пилигрим. Говорим си за Камино, а после влизаме да ядем. Хесус се вихри в кухнята - приготвил е салата, мешана салата, която ще ни следва по Каминото, а после е изпекъл месо и яйца, заедно с картофи. Очакваме да седне с нас, но той е просто наш иконом, питащ ни постоянно дали всичко е наред. Чувстваме се леко неудобно, но той разсейва това като ни съветва за пътя, който ни предстои. Това не е хостел, а дом, поне това е усещането ни и всеки си мисли колко по-уютно щеше да е, ако бе изпил едно кафе. Живее в Памплона, казва как Алто Пало ще ни разкрие гледка към мястото от което сме тръгнали и какво ни предстои, но изкачването ще е уморително. Валерия се уморява да превежда, Хесус ни дава последни наставления за нещата и си тръгва след като сме се уговорили, че ще закусваме в 6 сутринта. Още не ни се спи и Клей ни учи как се играе "Дурак", бил я е научил докато е живял в Русия. Изиграваме няколко игри, а после се понасяме към леглото...