С мисли за Варна и Добрич/ With thoughts about Varna and Dobrich/

Калните потоци
на черната вълна
се спускат с гръм,
жестоки, гладни, диви,
връхлитат стръвно
в търсене на плът.

Спици и традиции

24 юни

Някъде между Аархус и Рандерс спирам с колелото, слизам от него, свалям очилата си и гледам света около мен без тях. Липсва онзи светъл жълтеникав филтър, който изпълва всичко с позитивизъм. Без очилата ме посреща скучния релеф, изпълнен с ниви, с поникнала пшеница, шосета по които не минават коли, слънце. Краката ме болят, не смея да седна, а вместо това просто се разхождам леко напред и назад, пиейки вода и оглеждайки се за нещо подходящо за снимане. Макар и да не съм особено впечатлен от релефа, преоткривам страната по друг начин. Ако не цялата, то поне тези четиредесет километра дистанция. И Дания, съблечена от финансовия си блясък, изглежда като средностатистическо селище в България – естествено сградите са по-поддържани, но извън това лъха същата празнина. Но в Дания е така, през деня живот не се наблюдава, само тук там работещи хора, които не си дават зор, а протакват работата – човекът в двора на църквата, мъжът, който правеше огради в един малък град... Но сега около мен няма сгради, а аз осъзнавам грешката си да не си приготвя сандвичи сутринта. Хем Миа ми каза да не се притеснявам, а аз реших, че ще пазарувам по пътя. Поне знам, че съм преполовил пътя и смятам, че ще се справя. Прибирам водата, поставям раницата на гърба и слагам очилата си. Макар и уморено тялото ми се движи с прилична скорост. Навлизам в периферията на поредното малко градче, а къщите излъчват пустота, липсва онзи живец, намирам само сух ред. И все пак тази седмица ми е откриване на датската земя като хора, традиции, отчужденост и близост...

На риболов за Андерсен

13 юни

-За мен беше удоволствие да работим заедно! - стискам ръката на Каролу, който от следващата седмица се връща към редовната си работа. Казвам му, че удоволствието е било изцяло мое, разбираме се да се открием по мрежата, да поддържаме връзка по някакъв начин и евентуално да пием по бира или чаша вино някой път. Той трябва да достави особен сорт черешови дървета, а аз да взема тримера и да отида да скълцам нещо на полето с него.

Страх и омраза в Рандерс

4 юни 2014

-Когато животът ти дава възможности, трябва да ги вземеш! - ми казва Каролу, скрил очите си зад тъмните кръгли стъкла на очилата. Макар да няма никаква визуална прилика все пак ми прилича на нещо средно между Джон Ленън и Морфеус. Казва ми това тъкмо след като сме си говорили за Барселона, а той се оказва, че е живял известно време там, работейки и също обича този град. Исуф, който не говори английски толкова много, слуша по същия начин, който аз слушам хора, говорещи си на датски – схващайки част от думите, но не всичко. Извинявам му се, че говорим на английски, а той ме потупва по крака и казва, че всичко е наред.

Скитник / Wanderer

И тук, и там,
никъде цял.