Оденсе

19 октомври

Автоматичният говорител оповестява “Nаeste statione Odense.” със средно приятен женски глас. Аз съм със слушалките в ушите, намалил музиката, така че да чувам какво се казва, а около мен изникват различни пасажери, които ще слизат. Решавам да слезна на фюнска земя подобаващо за моя конфирманд с James Brown – Get offa that thing, защото знам, че ще му хареса. Вратите се отварят, но той не е точно там. Решавам да се раздвижа по перона и тръгвам към ескалаторите. Качвам стъпалата и ето го и него – Йанник с характерната си шапка и яке. Всичко си идва на място и умората ми от седмицата в училището се изпарява – имам нужда само от един топъл душ. Говорим за изминалата седмица, а той ми казва как снощи са купонясвали и той си е легнал в четири сутринта. Марина е още тук, така че с нея ще имаме възможност отново да се видим. Смешно е как не сме успяли да се видим в България, а се срещаме в Дания.

Срещи, деца, пътувания

20 октомври 8:43

Сутринта нахлува със студена светлина в жилището на Йанник и Еспен. Обичам тази ергенска квартира, която е изпълнена с всевъзможни артефакти и всеки един е на мястото си. Сега тук са и спомени от училището, плакатите и някои рисунки, които бях направил, щитът с лика на Бритни Спиърс и мечовете. Седя с кръстосани крака върху раирания диван и усещам как съм се наспал за пръв път от цяла седмица. Гледам и личния си дневник, а там вяло е описано какво съм чувствал и преживял през последните две седмици. Не ми остава време явно за мен самия. Страната ме поглъща, а аз свеждам записките си до прости думи като “влак”, “деца”, “умора”. Записките са ми по-солидни когато съм на път – във влака, на ферибота, автобусът, откъснат чрез музиката в ушите си.

Лирическо отклонение 40 (Nostalgy)

В златните от слънце сгради
съзерцавам северната самота,
в датския зад гърба ми
чувствам носталгията емигрантска,
гладът на празнината от липсващите корени.
Вкусът на водата
е различен,
душът, с който се обливам.
Животът ми крещи след меланхолията,
в желание да я забрави,
и да се радва,
че в слънце са обляни
тези далечни северни сгради.

---
In the golden from the sun buildings
I watch over the northern loneliness,
in the Danish behind my back
feel the emigrant nostalgia,
the hunger of the emptiness
of the missing roots.
The taste of the water
is different,
the shower,
with which I'm pouring over my self.
My life is screaming  after the melancholy,
in desire to forget it
and be happy,
that with sunlight are laved
those distant northern buildings

Ново датско пътуване

05 октомври, 10:10

Намирам се в автобуса за Архус, все още на немска земя и премислям случилото се през последните няколко дни, а сърцето ми тупти, защото е отново на път. Преминавам покрай ветрогенератори и тези титани ме поздравяват, както преди осем месеца, с бавно махане на огромните им перки. Сбогувал съм се с планините и свиквам отново с мисълта, че от височината на един петдесет метров хълм мога да виждам на огромна дистанция.