Last days on planet Lᴓgumkloster

1 June 23:20

I'm waving to the people in the "Millennium falcon" - Matouṧ's car, which is stuffed with bags and four czech people. Her engine is humming softly, and I'm with sweater and shirt, because it turns out that in Hamburg is colder than Lᴓgumkloster. While I'm waving to them, I realize that this is the end of our fellowship in the way that we know it. And now it's depending on us, all those people around the world, for the contact to continue. The car drives off, I'm proceeding to the station to wander around in the night in search of a place to sleep. And in my head are leaping all those farewells, all the moments, especially those from the last two weeks when we all were realizing that our school is coming to it's end. And in my eyes are sneaking tears, but also a spark for the thirst for life and my happiness with those people.

Последни дни на планетата Логумклостер...

1 юни 23:20

Махам на хората в "Хилядолетния сокол" - колата на Матош, която е натъпкана с раници и четирима чехи. Моторът й бръмчи леко, а аз съм с пуловер и риза, защото се оказва, че в Хамбург е по-студено от Логумклостер. Докато им махам осъзнавам, че това е краят на нашата задруга във вида, който я познаваме. И сега от нас, всички тези хора из света, зависи контактът да продължи. Колата потегля, аз се спускам към гарата за да пробродя из нощта в търсене на място за спане. А в главата ми прескачат всички раздели, всички моменти, особено от последните две седмици когато всички осъзнавахме, че училището ни идва към своя край. И в очите ми се прокрадват сълзи, но и блясък към жаждата за живот и щастието ми с тези хора.

Лирично отклонение 36 (Summer storm)

Виждам как
с тътен тя пристига,
с навъсени облаци,
готова да покаже
гнева си на малките човеци.

Вървя и усещам как
първите сълзи
откъсват се от душата й,
падат върху мен,
проникват в мен.

Вървя и дребните
около мен
тичат, бягат и се крият.
Разпервам аз ръце
и чувствам с тялото си
скръбта на небесната стихия.

Излива своята болка,
аз споделям моята с нея.
Чувам тътена на недоволството й,
надавам вой,
виждам блясъка на усмивката
с обещание за разрушение.
Усмихвам се, благословен
с опрощение,
и продължавам с радост
в лятната буря да вървя.

-

I see how
with roar she is coming,
with somber clouds,
ready to show
her anger to the tiny men.

I walk and feel how
the first tears
tear off from her soul,
fell on me,
soak in me.

I walk and the tiny
around me
run, flee and hide.
I spread hands
and feel with my body
the sorrow of the heavenly element.

She pours her pain,
I share mine with her.
I hear the roar of her discontent,
I raise howl ,
I see the shine of the smile
with promise for destruction.
I smile blessed
with forgiveness
and keep woth joy
in the summer storm to walk.

Лирично отклонение 35 (Lens)

Аз съм обектив,
фокусирам се без предпочитания,
не съдя дори и зеницата ми да се затваря.
Защото обектив съм,
но и чувства храня.

I am lenses,
I focus without preferences,
don't judge if my pupil is closing.
Because lens I am,
but feelings I also feed.

Присъствие (Presence)

Сграбчвам с шепата си малко пръст и я хвърлям върху капака на ковчега. Той е на дъното на гроба, който помещава тленните останки на няколко от рода Касеви, а червеникавочерния му цвят контрастира с кафявата пръст и подаващите се корени. Някакъв вид поредно сбогуване или просто сблъскване с реалността на смъртта му.  Сякаш не присъствам там, защото не усещам тялото си там. Все едно съм просто зрение, което отразява случващото се. Мозъкът ми си припомня всичко, което се е случило до този момент. И се изненадва, че са минали едва три дни. И колко е сюреалистично.

Сбогуване (Farewell)

Берлин...

Там, където трябваше да започне моето европейско пътешествие обратно към дома, научих новината. В града, който и двамата бяхме посетили със сигурност. Той бе дошъл тук преди двайсет и три години, а аз едва днес. Той беше дошъл за да работи, но се беше върнал, защото бе вярвал в семейството. Аз бях дошъл да се забавлявам, да опозная нов град, а сега трябваше да се върна в родината за да се сбогувам с него.