Лирично отклонение 34

И всичко накрая
опира до плътта,
до материята
що повяхва,
що губи форма,
променя своя аромат.

Вкопчваме се в нея,
даваме й множество значения,
описваме я в идеали,
губим, разкъсваме
и раняваме я.
Оставаме гладни канибали,
пируваме с нея още и още,
дори да се гнусим
от нашия нещастен глад,
и накрая вием
срещу кървящата луна.

---

And everything in the end
comes to the flesh,
to the matter
that withers,
that loses shape,
changes it's smell.

We clinch to her,
we give it many meanings,
describe her in ideals,
lose, tear apart
and wound her.
We are staying hungry cannibals,
we feast with her more and more
even if we are disgusted
from our petty hunger
and in the end we holw
against the bleeding moon