Лирично отклонение 25

Чувствам как всичко
задушава ме.
Стените приближават се стремглаво,
като преси,
като смърт
и в звука на идващата им прегръдка,
чакам аз звука
но смазаното тяло.

Пот се лее,
очи отворени в
асматичен пристъп
стомах превит на две
и мозъкът очакващ
края на духа.

Там,
в съня
протягах аз ръка,
но теб те нямаше,
а напипвах само мрак.

Лепкав и студен,
безпощаден в откровеността си,
бездумен в действия,
навсякъде около мен и
тихо ми шепти
"Сгреши, сгреши, сгреши..."