Пристан,
чук,
длето,
роза с ален цвят,
очи,
що нежен са капан,
благословения горещи,
подпалваща това,
което не гори.
И дори да люшкам се
в море на сиво ежедневие,
или пък скулптор без идея,
ваза със стъклен похлупак,
мазохистично да предлагам
тялото си сам,
вярвящо ще склоня глава пред теб,
защото огънят е това,
което дири моята душа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар