Слушам
врявата, която вдигат,
звуците далеч подминали
речта човешка.
Грачене и рев,
тук там и цвилене се чува.
Лицата им изопнати са,
животински и клечат телата
около прах, боклуци и коли.
Гледат се ехидно
и смеят се като чакали,
боричкат се за удоволствие
като уличните песове.
Ръцете им белязани
с множество фантазии са,
що живота са отнесли
с всяка капчица отрова.
И в чакането на заместител
те отдавна са останали единствено
човешки сенки..
Няма коментари:
Публикуване на коментар