Прекъсване...

Трамваят изтрака,
внезапно и бързо,
с две очи жълти
от тъмнината.
Изсмя ми се зловещо
как времето е минало,
а думите мои
неизречени остават.

Гледам я
и знам, че и
секунди липсват
за пледоария встъпителна
или изречение дори.

Гърлото пресъхва,
сърцето пак тупти,
очите я изпиват,
а мисълта надява се
на друг шанс
за думите ми три...