Люшка се,
съзнанието уморено,
а очите сляпо гледа
отражението си черно
в автобусното стъкло.
Мислите блуждаят
в чудене,
кое реалност е
и кое пък сън.
Клепките затварят се
и там, отвъд,
светът е драг,
пълен с длани топли
на някой друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар