Тяло и воля (частична)

Сутринта ме завари мързелив в дивана-легло. Гледах тавана, слушайки как останалата част от домакинството се изнасяше. Часът бе едва седем без петнайсет. Малко след като установих този факт се унесох отново за някакво време, но скъпоценната ми котка ме върна към реалността. Погледнах часовника и се извъртях. Гледах, през простора на балкона, какво е времето навън. Витоша зеленееше, а светлината, която влизаше в стаята, ми подсказа, че няма облаци. В този момент в мен се водеше диалог между мързела и жадния за планината човек. Докато първият се позоваваше на факта, че усеща леки пулсации в главата от снощните бири (спестявайки си факта, че също така бях спал повече от обикновено), другият просто му каза "Майната ти! Отивам!".

Прекъсване...

Трамваят изтрака,
внезапно и бързо,
с две очи жълти
от тъмнината.
Изсмя ми се зловещо
как времето е минало,
а думите мои
неизречени остават.

Гледам я
и знам, че и
секунди липсват
за пледоария встъпителна
или изречение дори.

Гърлото пресъхва,
сърцето пак тупти,
очите я изпиват,
а мисълта надява се
на друг шанс
за думите ми три...

Лирично отклонение 6

Люшка се,
съзнанието уморено,
а очите сляпо гледа
отражението си черно
 в автобусното стъкло.

Мислите блуждаят
в чудене,
кое реалност е
и кое пък сън.

Клепките затварят се
и там, отвъд,
светът е драг,
пълен с длани топли
на някой друг.

Колела, реалности, мечти..

Автобусът се клати леко по пътя си, свивайки от улица в улица и ускорява където трябва за да може да влезне в график. Всички вътре сме наблъскани, усещаме потта на другите, техния мирис и чувство за близост. Вече е късна пролет и слънцето напича силно, а естествено прозорците не се отварят достатъчно. Някой буден гражданин връхлита вътре със своите четири плика с безобразни покупки и търси място да седне, а щом не го намери започва да хули "необразцовите" пътници. Друг му отговаря, започва спор и накрая превозното средство се превръща в своеобразни кулоари на правителство в сянка с много скрити депутати (всъщност дървени философи). Естествено има и онези, непукистите, които продължават да блеят някъде в пространството...