По Камино - ден 1

8 март 2017

Будя се рано, твърде рано, оплетен в кабела на слушалките ми, неудобно влязъл в спалния си чувал. Стаята ехти от хъркане, а матракът ми е неудобен. Всъщност осъзнавам, че ще имам проблеми със спането по време на Камино - никога не съм привиквал лесно към промените, дори и към различното легло, а тук ще ме чакат различни легла всяка или почти всяка вечер. Извъртам се, гледам часовника на телефона и е твърде рано, някъде около пет сутринта. Опитвам се да спя отново, още някой друг час, но хъркащите са твърде много, а главата ми е пълна от внезапно нахлули мисли. Слушам музика, която е заглушена от Камино симфонията на спящите пилигрими. В мрака се ориентирам за източника на най-силното хъркане и решавам, че са британците, с които говорих вчера. Минутите се точат, песните се сменят, а аз чакам хората да се раздвижат за да имам извинение да се облека и да си направя чай...

914,4 км пеша, но все още не съм стигнал дотам....

7 март 2017, 6:00

Събуждам се даже преди алармата, взимам си бърз душ вместо кафе или чай, опитвайки се да свежна преди пътуването с влака... От 16 часа не съм ял нищо свястно, поглъщайки шоколада, който имах в раницата си.

Събирам чаршафите си и слизам на рецепцията за да оставя нещата си и да си получа депозита обратно. Там е друго момче, което се оказва, че е минавало пътя. Не целия, а само около 300 километра, но казва, че е прекрасен начин да прекараш ваканцията си активно. Очаквам да ми каже "Буен Камино", но това не се случва, може би защото още не съм пилигрим, не съм търсач на вярата или както искаш го наречи. Аз съм Стефан, който трябва да отиде и да хване онзи влак за Памплона.

917,4 км без да броим полетите, влаковете и автобусите... И още преди да съм ги изминал...

06 март 2017, около 14:30, летище София...

Намирам се на Терминал 1 и в главата ми като камбана бие въпросът "Защо го правиш?". Облегнал съм раницата до себе си и наистина се чудя. След няколко часа ще излитам за Мадрид - първата стъпка към това да изпълня една мечта или цел, точно в този момент не съм сигурен кое е по-вярното определение за това, което ме очаква. Камино де Сантияго де Компостела. Пътят. Онзи виещ се в Испания път, който хиляди и може би милиони хора са минавали през вековете. Същия път, който преминават и сега стотици хора всеки месец с различни подбуди - религиозни, духовни, лични драми от които искат да избягат или да се преоткрият сами...