Дъжд, слънце, крушения...

19 май 19:21

Мързи ме и пускам дълбоко замразената пица във фурната да се изпече. Все пак трябва да се яде. Гледам и купчината мръсни съдове в мивката и си казвам “Майната му!” - понякога ми писва, че един от домакинството ни изобщо не се притеснява, че се натрупват толкова съдове, че кухнята изглежда като кочина и сякаш знае, че някой друг все ще изчисти. Детско поведение. Всъщност докато Сага ме пита дали да прекъсне образованието си в HUF, да отиде в Копенхаген и да учи в някакво арт училище, виждам и една причина за това й поведение – тя знае, че ще е тук за малко, за още година и половина. Защо тогава да мие съдовете толкова често колкото ние с Майа?

Всъщност наистина защо ?

Мъже на работа и преоткриване на дома

9 май около 6:30 сутринта.

Набирам се на колелото, а въздухът е пропит от влагата на сутрешната мъгла, небето се опитва да пробие през влажната завеса с дребни лъчи. Пуловерът ми тежи леко от водата във въздуха, а тази седмица отива към своя край. Моята първа цяла седмица на работа. И тази сутрин въздухът не ухае на асфалт, ремонтът на пътя е приключил и утринния трафик го няма. Денят на Европа за мен е просто ден, но да наблюдавам красотата всяка сутрин на пътя ми дава някаква радост, която противостои на трудностите през изминалия месец...

Блуждения

31 март

Вечерта, когато тя легна до мен, притисна се до тялото ми и ми каза, че не иска да си отивам, че иска да се будим в едно легло, ако не това, то друго, че ме обича. Искаше да й обещая, че ще го направя, а на мен ми идеше да заплача както по-рано същия ден, защото не исках да я лъжа. Страх ме да я изгубя, както изгубих други жени в своя живот, но не мога да я заблуждавам. Мисълта ми прелита към изминалите две седмици, които бяха изпълнени с късчета надежда и топли емоции, но се спира при осъзнаването, че може би ми остава още един месец, как парите ми се стопяват, а новините от родината не са най-обнадеждаващите, но се опитвам да ги подтисна, нарочно, в желанието си да не опорочавам това време, което може би ни остава. Затова и нищо не казвам, а просто я притискам до себе си и я целувам. И си спомням една друга жена, която бях държал по същия начин и бях обещал, че няма да се разделяме, а го направих. И се опитвам с надежда да гледам напред...

И се връщам назад...