Лирично отклонение 42 (presence)

Аз съм тук и сега,
аз съм там и сега.
Откривам се и там и тогава
или тук и преди.

Покой

16 март, неделя

Следобядът бавно си отива, а аз седя пред компютъра си, разглеждайки снимки, които съм търсил или направил, отключвайки стари спомени. По лицето ми пробягва усмивката на носталгията, а навън вали. Поглеждам към капките, стичащи се по стъклото, как светлината си отива от стаята, отстъпвайки бавно позициите си на нощта, мисля си върху всички тези моменти, които са изскочили в главата ми и осъзнавам, че се чувствам спокоен и в мир със себе си. И си мисля как това хич не е малко, а напротив, се оказва едно голямо постижение...

Но всъщност може би бе резултат от цялата седмица, която бе подвластна на слънцето в огромни и бляскави дози, леещо лъчите си върху датската земя. Странно е как нещо толкова малко, толкова ежедневно променя живота ти в даден момент...

Дания като комбинация от пролет, любов, закони...

10 март, 14:25

Пипам се по врата. Стар навик, с който се опитвам да разбера дали пак съм се постригал селски, пропускайки места, които скоро да избуят в някаква неопределена фауна. Естествено съм изпуснал няколко кичура, които се къдрят с масивността си в дланта ми. Колкото и да се дразня когато човек се опитва да спести от всичко, в желание да не харчи пари, фризьорът се оказва просто лукс. Явно ще трябва да поработя още малко с ножицата. Въпреки това сега се наслаждавам на пристигналата пролет тук. Слънцето отваря своята гръд през небето, жадно да нахрани студената земя, а реката отразява тази благодат докато лебедите прелитат ниско над водата. Седя на дървената платформа и си представям какво ли би станало ако тя внезапно се откачи и аз се понеса по течението към морето. Къде ли ще спра? Какво ли ще видя? Затварям очи и си представям градчетата по поречието, горите, които надвисват клони, рибарите с прътовете им, Дъската на която съм се облегнал ме ръби, но не й обръщам внимание.

Letter to a friend in Nepal

Hi, my friend!

I hope you will receive this.
Recently I think a lot about you -

how are you, where are you exactly,

are the sunrise great and the mountain peaks

covered with icy snow?

How are around those new people,

have you made friendships for life,

have you climb a peak,

do you write stories or poems,

have you found a way that will guide you

wherever your feet will walk?

I ask you and I wonder for your answers!

I hope you're good and imagine

you surrounded with those eastern people

in their homes, eating their meal,

discovering their life, maybe rediscovering your own..

Maybe friend I see you in me and me in you
so my fantasies are wrong,

forgive me if that's the case!

I hope really that good things, no, great ones
are coming on your way,

I hope to tell me then one day,

when we see each other after long and winding road

collides us somewhere for a beer or two...

I miss you friend,

you wandering spirit of earth,

take care for yourself and smile to the sun...

Your friend and fellow spirit greets you!

Съмнения, наблюдения, слънце и решения за щастие

1 март, 11:15, Рандерс

Ослепявам.

От слънцето.

Намирам се в църквата, седя на твърда и неудобна пейка, Майа е от дясната ми страна и двамата с нея слушаме хора, в който участва Сага. Вид подкрепа за усилията й, начин да я подкрепим в лошото й настроение напоследък за да се вземе в ръце. Но този лъч светлина, който се спука през високите готически прозорци право върху лицето ми, е нещо ново. Той е откровение и чрез него сякаш слушам музиката по-лесно, разбирам я по-добре. Тя е откритие за мен. Наблюдавам с блясъка на просветлението тези младежи, които са се наредили отпред и пеят. Не разбирам почти нищо от това, което изричат устите им. Няма значение. Разглеждам ги, следя израженията им, а някои от тях се променят, извисяват се докато пеят. Не съм особено религиозен, духовен да, но не бих казал, че съм религиозен, а ето че се замислям върху религията тук. Протестанти, а аз съм ортодоксален. Разглеждам храма в който се намирам – бели стени, скулптурни елементи по стените и наоколо, приятна и не особено сложна дърворезба, а наоколо са разпръснати картини с мотиви от икони, ортодоксални икони. И светлината влиза вътре, разполага се удобно през големите прозорци, заедно с лампионите. Дърво, белота и светлина. Противоположност на нашите храмове, които са обвити с мистика, с пушещи свещници, с множеството икони. И се чудя кое е по-добро. Дали мистичността или тази проста, естествена близост на елементите. И липсата на дявола в изображенията наоколо. И слушайки този кратък концерт откривам нещо ново, научавам нещо ново, дори и да не го осмислям, движа се в руслото на последните две седмици изпълнени с проникновения и манифести...