Тя ми подари думи,
нейни думи,
каквито друг не ми е давал.
Думи носещи
страхове,
жажда, откровения,
въпроси.
И аз ги препрочитам,
с живия им почерк
върху плътната хартия,
следя извивките на линията,
образите, които виждам
отвъд гласни и съгласни,
усещайки как въпросите
отекват тежко върху мен,
със звука на очакването,
с мелодията на идваща вълна,
която знам, че ще ме отнесе
ако не се вкопча в тялото й.
И знам, че няма как да дам
отговорите, които търси,
защото сам аз нося страхове сходни,
терзания, въпроси.
Но знам, че с готовност
дал бих в ръцете й ножица остра
за да отреже моята коса
независимо колко скъпа ми е тя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар