Очи тъжни,
очи, що плискат мрак,
очи с факла във ръка.
Очи, които носят пощада
в прегръдката на смъртта.
Вглеждам се в тях
и чета любов, признание и страх.
Протягам длани
и гледат ме с нестихващ интерес,
но приближа ли много
затварят се отново в мрака
на своите клепачи.
Очи, рубинено червени,
очи, що разкъсват ме в нощта.
Очи, които преследват ме
с любовта, която към тях храня.
И когато ги напускам с моя взор,
те следват ме с тихи стъпки
по улиците на града
и моите мисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар