Заставам пред огледалото
и не търся бръчки,
нито белота в косата.
Не се интересувам,
че очите потъмнели са
или пък брадата е набола.
Плъзгам ръката си по кожата
и търся белезите,
издайническите следи,
които другите виждат,
а за мен са единствено догадка.
Пръстите проникват в косата,
дланта пък търси пулс
в търсене на отговор какво ли има там.
Нима не съм открил го веч,
онази неизвестност в моя лик,
що за другите е някакъв дефект?
Дисектирах се твърде много нощи,
за да изчистя всичко що тежи,
но ето ме отново тук, пред мен,
облечен в дрехи секънд хенд,
а всъщност питам се
дали за другите не съм
секънд хенд човек?
Питай се първо за себе си какъв си; секънд хенд ще си за секънд-хенд възприемащи се хора. :)
ОтговорИзтриванеЗнам, знам, но понякога човек се чуди защо не се получават нещата. Пък и това си е моментно състояние. :)
ОтговорИзтриване