събота, 31 март 2012 г.

Лирично отклонение 4

Град си,
множество от улици,
сгради и треви.
Минавам
и всеки ъгъл
разкрива ми картина нова.

Слънце се подава
в онзи цъфнал двор,
а другаде дъжд
мие сивите павета.

Вървя и запленен
оставам от твойта
постоянно меняща се красота.
Спирам да се полюбувам,
а ти продължаваш да растеш
и чудя се ще мога ли
с поглед да те обхвана?

Ускорявам крачка,
милвам твоите сгради,
жадно търсещ възела,
на всичките ти пътища,
където щастлив
да седна и заспя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар