По Камино - ден 12

19.03. Боадийа

Седя на тревата в албергията, а наоколо има особени статуи от метал – пилигрими, които седят уморено, в очакване на следващия ден, гледайки като мен към църквата отсреща, която е декорирана с гнездата на толкова много щъркели, че чак не мога да повярвам. Ян пък седи и се разтяга след днешния преход, говори си с Кейти, друга французойка и с Херминия, холандката, която е минавала Камино няколко пъти. Бос съм и давам възможност на крака ми да подиша...

По Камино - ден 11

18 март, някъде из Мессета

Седя на кръстопът, раницата е облегната на една табела, свалил съм обувките и давам възможност на глезена ми да диша, току виж не ме боли толкова. Ям портокали, а вдясно от мен се намира Сан Бол - мястото, което трябваше да е крайната спирка за днес, но се оказва най-вероятно затворено и мечтаното преживяване, което Стив, ни обещаваше е по-скоро химера. Намирам се на 27 километра от Бургос, със седем повече отколкото очаквах за днешния ден, но ето ме тук, седя и ям портокалите, които купих по-рано в Хорнилиос, мислейки за всичко до момента и най-вече как ме чакат още пет километра до следващото място, Хонтанас, и дали ще имам силите и издръжливостта за целта...