неделя, 31 юли 2016 г.

С кочове на планина


30 юли, някъде към 6, 6 и нещо...

 
Осоговска планина
Будя се нетърпеливо, защото най-сетне изчезвам на планина за два дни и то в такава, която досега не съм посещавал. Осоговската планина, лежаща на границата с Македония, петата по височина в страната с връх Руен. Усещам как имам нужда да се откъсна от заобикалящото ме ежедневие - работните проблеми, отговорностите, които се изнизват през пръстите ми подобно на пясък и все имам чувството, че нищо не съм свършил, а и от онази тежест на силно влюбен и неспокоен човек. Планът е прост, трудността не се очертава да е голяма, а и като изключим съпругата на един от компанията ще сме само мъже. Закусвам, проверявам последните неща по чантата си, която не е особено голяма с оглед самия преход и това, че няма нужда да мъкна палатка, слушам музика и се настройвам.

събота, 16 юли 2016 г.

Малки трагедии

Бързам...
Обикновено винаги бързам за някъде, не мога да ходя бавно сам, а се впускам да заобиколя хората, да стигна заветната цел или просто да избегна навалицата. Сякаш собственото ми ускоряване е нещо, което носи смисъл на съществуването, създава гравитационно поле, което има силата да измени несправедливостите и проблемите, да ги реши преминавайки през тях.
И ето че пак бързам...