Рамки

Задната гума се хлъзга по мокрия асфалт, а аз съм се изпотил от внезапно появилото си слънце. С периферното зрение виждам една баба, която прави нещо на балкона, а лицето й е измъчено. Обградена е от прозорците на балкона, рамкирана в някакъв израз на безпомощност. Всичко това е само миг, но той отключва спомени за множество рамки, в които съм слагал или съм бил слаган, изразяващи и отричащи ме. 

Завръщане назад и продължаване напред

15 февруари 2016, някъде над Европа

Момичето до мен говори, а мен ме боли глава. Май за пръв път летя с главоболие и имам усещането, че се пръсна от разликата в налягането. Въпреки това се опитвам да говоря, а Милена, така се казва момичето, ме разпитва и ми разказва. Опитвам се да се извърна към нея, но тесните седалки на Уиз Еър не ми позволяват и сякаш приличам на някой робот от онези стари фантастики. Разказва ми как живее в Копенхаген от седем години, че е работила, а сега търси друга работа, че свири на пиано понякога с приятели. Вслушвам се в думите й с желание да не мисля върху болката. Мозъкът ми обаче се плъзга отстрани по пътя на спомените в някакви особени потоци на собствени фантазии...

Отваряне и съшиване на стари спомени 3

29 ноември 2015

Преди малко повече от година слизам в околностите на Рандерс и се отправям към РЕМА 1000. Искам да купя цветя за Майа. Нали искам да е някакъв опит за ново начало - слънцето блести, няма вятър, а аз знам, че имам всичко на всичко 2 месеца. Да видя дали всичко това може да проработи в крайна сметка. Рандерс не се е променил особено, а мозъкът ми се потопява обратно в звука на датска реч.
Нямам работа към коята да се върна и всъщност все едно започвам от нулата.
Майа ми звъни, а аз й казвам, че съм наблизо. Качвам се по "стълбите на ада" и звъня на вратата. Тя отваря й аз й давам букета. Не сме се виждали от близо 2 месеца. В себе си нося томче на Ъпдайк, "Задачи", и си мисля как изборът на книги отразява винаги моята лична нужда. Онази задача, на кой А изневерява повече, е в същия сборник, а аз се питам на кой всъщност изневерявам когато имам две жени в сърцето си - една в баланс и една завърнала се.
Дал съм си обещание да не го мисля твърде много или поне да се опитам. Вечерта поглеждам какво съм си написал на пейката в Копенхаген и се надявам да го направя.
На следващият ден с Майа си говорим за това какво трябва да променим и двамата. Разпитвам я за пътуването до Норвегия, с което ми бе вдигнала кръвното преди да се върна. В крайна сметка нищо не е направила, а аз знам повече от нея за него. Най-малкото, че ни трябва кола, защото Фредериксхавн се намира на два часа път, а фериботът ни тръгва в 9 сутринта.
Сага е щастлива с Том, който е започнал да учи за склададжия. Тя се занимава с изкуство и подготвя проекти. Радвам се за нея.