28 юли 2014
София...
Летището ме посреща с глъч, братята от ромски произход се изсипват от самолета с бързане, без строй, като племе, което е било на грабеж. Някак това овенчава последните ми два дни в Швеция - с пропадналият ми каучсърфинг, спането на плажа, загърнат в дрехите, които имах, измръзването и посрещането на изгрева, лутането на втория де, душът на гарата и болките в ставите...
четвъртък, 8 октомври 2015 г.
понеделник, 25 май 2015 г.
Отваряне и съшиване на стари спомени
Някъде тогава....
Не мога да си спомня точно кога се случи, но си спомням всички детайли. И сега си мисля, че това бе едно от началата на края, първите пукнатини.
Бяха изминали две или три седмици от краят на работата ми, а аз чаках отговор от Уффе и приятелите му дали ще имам възможност да работя няколко седмици като сервитьор, защото от това зависи дали ще остана още и кога точно ще се завърна в България. Понякога, затваряйки очи или гледайки облаците над Рандерс, виждах планини, които напомняха на Витоша и ми се искаше да се затичам към тях, да препускам по пътеките им, да видя отново света от високо. Но това не се случва...
Не мога да си спомня точно кога се случи, но си спомням всички детайли. И сега си мисля, че това бе едно от началата на края, първите пукнатини.
Бяха изминали две или три седмици от краят на работата ми, а аз чаках отговор от Уффе и приятелите му дали ще имам възможност да работя няколко седмици като сервитьор, защото от това зависи дали ще остана още и кога точно ще се завърна в България. Понякога, затваряйки очи или гледайки облаците над Рандерс, виждах планини, които напомняха на Витоша и ми се искаше да се затичам към тях, да препускам по пътеките им, да видя отново света от високо. Но това не се случва...
понеделник, 13 април 2015 г.
Няколко месеца по-късно
Трамвай 7.
Сутрин, изпълнена с дъжд или първите слънчеви лъчи, малко преди да вляза в новите си катакомби.
Сутрин, изпълнена с дъжд или първите слънчеви лъчи, малко преди да вляза в новите си катакомби.
Абонамент за:
Коментари (Atom)