Лирично отклонение 23

Очи тъжни,
очи, що плискат мрак,
очи с факла във ръка.
Очи, които носят пощада
в прегръдката на смъртта.

Вглеждам се в тях
и чета любов, признание и страх.
Протягам длани
и гледат ме с нестихващ интерес,
но приближа ли много
затварят се отново в мрака
на своите клепачи.

Очи, рубинено червени,
очи, що разкъсват ме в нощта.
Очи, които преследват ме
с любовта, която към тях храня.

И когато ги напускам с моя взор,
те следват ме с тихи стъпки
по улиците на града
и моите мисли.

Лирично отклонение 22

Пожълтели яворови листа
уморено падат към студената земя.
Превъртат се веднъж, дваж
и с тъга въздишат по летните лъчи.
Гушат се едно в друго,
задушават се в желание за топлина,
дорде хората ги стъпкват
със своята есенна слепота...

Просякът

Вървяхме двамата, аз и Добри, към Чайната когато той се появи на следващия завой, който ни водеше към стълбите към ул. Будапеща. Въздухът свистеше леко от градския шум, а ние говорехме на висок глас и не чувахме нищо освен собствените си мисли, материализиращи се чрез думи. Фиксирах го с периферното си зрение, видях как възрастната двойка пред нас мина и не обърна внимание на неговите възгласи. Аз също подхождам по подобен начин на просяците по улиците - подминавам ги, макар да си мисля, че на такива хора, на онези, които наистина страдат трябва да се помогне и ако имам възможност бих им помогнал дори и с ясното осъзнаване, че няма да получа благодарност за това дело.

Лирично отклонение 21

Издигната над мен,
с коси закриващи я в тайнство,
гледа ме от своята
меланхолична висота
с жалостта на любяща ме мадона.

И вглеждам се в
очите й чернеещи,
протягам аз ръка.
Но мистиката й
откъсва я от мен
и съединени ние сме в религиозен ритуал,
в който тя въздигната е в небесата,
а долу аз вярвам във екстаз.

Лирично отклонение 20

Саламандри,
малки,
черни,
изпъстрени с жълтеникави петна,
ровят в червеникавата шума
за да се скрият от хорските очи.

Спират да се движат,
а може би и не дишат,
щом обектива си към тях насочвам.
И ме гледат с черните си тайнствени очи,
в ужас тих,
дали не искам тайната им да разкрия
защо в огън не горят...