С мисли за Варна и Добрич/ With thoughts about Varna and Dobrich/

Калните потоци
на черната вълна
се спускат с гръм,
жестоки, гладни, диви,
връхлитат стръвно
в търсене на плът.

Раздират те вратите,
задушават писъците луди,
разкъсват стените,
събират камъните
и поглъщат отчаяната пляскаща ръка.
Безпощадно те създават диги
ограждат царството си на скръбта,
завладявайки живота,
отнемайки надеждата една
и в мрака на беззвездна нощ
пируват те
с канибалска мощ.
...
А някъде отвъд виковете човешки,
чудовища още по-зловещи
се хранят с чуждата тъга,
хапят се един въз друг  до кръв
в мечтите илюзорни,
обвързани с безумна власт.
Словоблудстват те,
говорейки за смърт,
но мъртви те самите отдавна са...

---
The muddy streams
of the black wave
are charging down with thunderq
cruel, hungry, wild,
attacking fiercely
in search for flesh.
Tear they the doors apart,
suffocate the screaming mad,
bite down the walls,
collect the stones,
swallow that desperately splashing hand.
Without mercy dams they make,
fencing their realm of sorrow,
conquering life,
taking the one hope away
and in the darkness of starless night
feasting they are
with cannibals might...
...
And somewhere beyond the cries of men,
monster even scarier
are feeding with others grief,
biting each other to blood
in dreams illusional
tied up with mindless rule.
Word blaspheming they are,
talking about death,
but dead are they themselves
long ago...