21.07 хижа Мальовица
Отново се става рано, а още преди това слушам трополенето по покрива. Може би
не е животно, защото ако е такова, какво иска? Да ни разкъса в бунгалото? Давам
си сметка, че може би са дърветата наоколо или кабелът довеждащ тока до
постройката. Часът е около четири и след около половин час трябва да тръгнем.
Денят се очертава да е тежък, около единайсет часа ако вярваме на пътеводителя,
но това е без значение. Това, което си мисля е, че преди три години точно тук
беше приключил моят преход в нечовешките дъждове. Сега, това, което не беше
ясно бе дали тук ще приключи преходът на Нели след вчерашното подхлъзване или
не. Тя е решила да провери как ще се чувства, а ако има проблеми да се върне
обратно.
Четиримата сме пред хижата, Михаела и Васил вече са пили кафе, а ние ще чакаме
първия удобен момент. Тъмно е, нашите влогъри правят записа за началото на
деня, слагаме раниците и тръгваме. Пътеката минава зад хижата, от вчерашният
дъжд и сутрешната роса тревата е влажна, тежка и обувките бързо се мокрят.
Опитваме се да намерим брод, който да е подходящ за минаване, Михаела бързо
преджапва, а Васил се подхлъзва в на камъните и цопва във водата. За щастие не
е особено мокър, а и техниката е суха. Когато най-накрая, мотаейки се като мухи
без глави, намираме подходящо място, се борим с клека отстрани, който ни бута
към водата, но се справяме с предизвикателството.
