Хора хъркат, а чехкинята и ирландката още не са станали, за да преследват Педро. Аз както обикновено гледам тавана и, лежейки се опитвам да усетя тялото си. Движа глезените си и болката е голяма в левия - сякаш нещо е стиснало ставата, усещам го отекъл и сърдит...
Мисля си за предния ден, за камъка, за мислите си, за живота си и какво ли предстои. Знам само, че ме очаква ден почивка, в който се надявам да се излекувам поне частично, да се успокоя, да разгледам Бургос и да попия малко от атмосферата на Ел Сид.
