Някъде тогава....
Не мога да си спомня точно кога се случи, но си спомням всички детайли. И сега си мисля, че това бе едно от началата на края, първите пукнатини.
Бяха изминали две или три седмици от краят на работата ми, а аз чаках отговор от Уффе и приятелите му дали ще имам възможност да работя няколко седмици като сервитьор, защото от това зависи дали ще остана още и кога точно ще се завърна в България. Понякога, затваряйки очи или гледайки облаците над Рандерс, виждах планини, които напомняха на Витоша и ми се искаше да се затичам към тях, да препускам по пътеките им, да видя отново света от високо. Но това не се случва...
