23 януари 2014, 21:09, Копенхаген
Отчайващо ми се спи.
Последните няколко дни сънят не е мой
спътник, гонен от напрежението на това,
което наближава. Хората минават покрай
мен, а на мен ми писва да се излежавам в
странни пози, пейката е отчайващо
неудобна и очите ми смъдят. До влака ми
има близо три часа, а аз трябва да си
запълня времето. Иначе седя в нищото и
се чудя какво правя и какво ще последва.
Като човек, който обича плановете и не
е почитател на промените, сега се намирам
в положение на “скок на сляпо”. (винаги
съм предпочитал английския израз “скок
на вярата”). Пълно с неизвестни.
