Мирисът на пръст от ръцете ми. Първата ми бира в парка. Лятната й рокля. Съмненията когато се събудя рано сутринта и от балкона гледам настъпването на изгрева. Фантазията ми докато тичам по булевард "България" - да се телепортирам на друго място. Чувството, че всички са еднакво отдалечени от мен. Иронията на важността им за моя живот. Възрастен мъж с бяло черно сако. Протестите. Депресия. Самоизолация. Усамотение в къщата на баща ми. Знанието, че трябва да направя нещо, но не знам точно какво. Вдигането на плочата на гробищата. Лигите, които Сара пуска щом ме види.
Аз се пека на слънце в Борисовата. Угриженото лице на Васил, който чака отговор за разрешението му. Преоценяване на положението. Страх. Любов. Нежност. Злоба. Светло гледане напред. Надежда за обичните ми хора. Надежда за мен. Вяра. Лудост. Приемане на случилото се. Проглеждане за хората около мен. За стойността им. Мирисът на стара книга. Думите на един норвежки изследовател. Момчето, което се състезава с тролея. Радостта на лицето му. Ниелс, който ни напомня за отминалите месеци. Трудностите му във Витоша. Реакцията му на айряна като напитка. Смехът на Мирела и Боряна. Щастливи мигове на изолация от реалността. Бясно въртене на педалите из нощна София. Любовта ми към този град. Баща ми е Фреди Меркюри. Моята жестокост. Отчаяние от липса на развитие. Желание да скоча.
Баща, който кара скейтборд със сина си и го държи за ръка, внимавайки детето му да не падне. Детето забързва и бащата губи равновесие. Детето кара само. Билетът за Берлин. Излизане от апатията.
Прилепът в стаята ми. Чувството да държиш нещо толкова крехко и да го спасиш от котката си. Безценно. Писукането на крилата мишка. Майка ми, която казва, че е на късмет. Надявам се да е права. Дни в парка с книга в ръка. Жегата и праха докато чистя по двора. Посрещане на изгрева с тичане. Източване на химическа тоалетна. Да стиснеш рамото на приятел в нужда. Въпросът "Кой съм аз?". Безгрижността на Матош. Щастието на Мирела. Знанието, че нещата ще се наредят. Пристрастеност. Бирите в парка. Разходките в планината. Кръвта, която тече от носа ми. Решения. Нощни разговори. Сънища.
Събуждане от тях без да разбирам, че не са се случили. Лицето на чичо ми. Изненадващи открития. Медиатор. Наближаване на събитието. Усещането, че си намерил решение.
Стойността да помогнеш на човек в беда. Разговорите с жената, която си е счупила глезена, докато заедно чакаме спасителната служба. Дребничкият загорял спасител. Тежестта на носилката. Похвалата на спасителите. Първият ми тур като гид. Щилерови мисли. Пасажерът пуши цигара до мен и аз танцувам като луд из апартамента. Услугата от приятел.
Напрегнато очакване. Потя се. Посрещане като по филмите. Хватка от която не можеш да излезеш. Мигове на щастие. Завръщане на обичайния сън. Смяна на автобуси. Тежестта на раницата. Отговорност. Болка от забравеното единение. Усмивката. Потта. Бариери. Крачки в планината. Покорени върхове. Романтични сандвичи. Чувството да ядеш супа на 2300 метра надморска височина. Семейството от Варна с несъобразителния и нетактичен съпруг. Вятър около палатката. Залези и изгреви. Магията на езерата. Тя плува в езерото. Милувките на слънцето. Кошутите през нощта. Поход с изгрева. Въодушевената рускиня в автобуса. Безумността на думите й. Съзерцание. Изтръпнали прасци. Бели тениски и двайсет и пет души. Титаничен поход. Превод. Народни танци и песни край огъня. Топлене в палатката. Скъсан цип. Множество снимки. Обич. Прах и лошо настроение. Бира за победителите. Софрата. Влакови разговори. Жегата в Пловдив. Салата. Усещането през тялото ти да премине електрически ток. Старият град. Събуждане с усмивка. Локум. Особени разговори в пустошта. Страст. Изпитание. Страст. Екзотиката във влака. Усмивката й. Отново бягаме от реалността на заминаването. Кафето в парка. Летище. Ароматът на карамел в устата й. Връщане към реалността. Водя бележки в автобуса. Броя дни. През нощта ям шоколад.
Концертът на Роджър Уотърс. Усещам се, че плача. Концерт за баща ми. Концерт за който ми се сърдят. Уморен съм от това. Спектакъл, оставящ ме без думи, но извикващ много картини в ума ми.
Сватба. Не познавам почти никой. Може би мястото ми не е тук. Радвам се за младоженците. Наблюдаване на роднините. Стъмване и застудяване. Осъзнаване за сходство. Ровене в историята.
Месец до Берлин. Краката ми пукат от туровете. Чувствам се спокоен. Водата на водопада ми омръзва. Ръкостискането на Соломон Паси. Магията с която вади визитката си. Малтийско изкуство от Сохо. Въпроси за бъдещето. Семейство. Приятелства по интернет. Размисли върху името. Четене на поезия в Боянската черква. Жонглиране. Силната прегръдка на Сара. Радостта й за мен. Абсурдът на смъртта. Емо, който се смее. Дъщеричката на Росен, която се смее и е негово копие. Малкият Ясен, който обича Бийтълс. Порой. Да гледаш човек, който има пеперуди в стомаха. Нощен Пловдив. Дюнери. Наука. Изкуство. Да гледаш хора при развързване на възела. Да се превръщаш на желе.
Животът е прекрасен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар