 |
| България - на път |
Часът е пет и половина, а светлината от компютърната кутия ме досъбужда заедно с алармата на телефона. Директно се вмъквам под душа за да се разсъня, правя си сандвичи, публикувам разни неща във фейса за да отбележа факта, че изчезвам и поемам по асфалтовите реки, и с раницата на гърба, широкополата шапка, поизтъркани дънки и кецове излизам от нас. Майка ми ми лисва вода за успешен път. Навън светлината едва едва се пробужда, забулена в облаците на дъждовното време. А аз обичам дъжда и неговото пречистване.
