понеделник, 20 май 2013 г.

Осъзнаване

19 май 20:10

Наблюдавах огъня.
Как пламъкът облизва дърветата, съска от влагата в тях, издига се във въздуха и разпръсква топлина. Съжалявам, че не съм успял да сътворя магията на огъня, но за щастие Хонза го разпалва достатъчно за да го поддържаме няколко часа сутринта, докато закусваме. Небето се е смрачило, а огнените езици са приятна гледка след като през нощта съм се намръзнал.

вторник, 14 май 2013 г.

Лирично отклонение 34

И всичко накрая
опира до плътта,
до материята
що повяхва,
що губи форма,
променя своя аромат.

Вкопчваме се в нея,
даваме й множество значения,
описваме я в идеали,
губим, разкъсваме
и раняваме я.
Оставаме гладни канибали,
пируваме с нея още и още,
дори да се гнусим
от нашия нещастен глад,
и накрая вием
срещу кървящата луна.

---

And everything in the end
comes to the flesh,
to the matter
that withers,
that loses shape,
changes it's smell.

We clinch to her,
we give it many meanings,
describe her in ideals,
lose, tear apart
and wound her.
We are staying hungry cannibals,
we feast with her more and more
even if we are disgusted
from our petty hunger
and in the end we holw
against the bleeding moon

неделя, 12 май 2013 г.

Dannish beauty

11 май 23:50

"Sometimes there's so much beauty in the world, I feel like I can't take it, and my heart is just going to cave in."

четвъртък, 9 май 2013 г.

Парчета

07 май 21:50

На двайсет и седем години и един ден. Това е равносметката във време. Преглеждам всичките пожелания, които съм получил, хората решили да ме поздравят, а аз за пръв път съм в чужбина, далече от най-близките си хора. И някъде там, в далечината, хората смятат, че съм порастнал, че съм възмъжал повече, защото съм пуснал брада и съм отрязал косата си, защото съм взел едно решение, което вероятно ме е променило много. И отново получавам някакви ограничения, които да ми позволят да се вместя в точно определено пространство, не повече. Или поне аз така чувствам тези коментари, всичко, което те смятат за мен. И извън всичко това си мисля, че не съм се променил, независимо колко съм порастнал. Или просто отказвам да си го призная. И вироглаво продължавам напред...